История

Народно читалище “Добри Войников-1856” в град Шумен е основано през пролетта на 1856 г. от Сава Доброплодни. Заедно с читалищата в Свищов и Лом, то слага началото на читалищното дело в България.

В читалище “Добри Войников-1856” се поставя началото на българския театър с побългарената комедия “Михал Мишкоед” на 15 август 1856 г., на Художествената галерия, на Дружеството на художниците, на Дружеството на писателите чрез литературен клуб “Маяковски”.

Тук се е играла първата оперета през 1914 г., с което започва оперетното дело в България.

Тук е създадена първата българска детска библиотека. Читалището е дало начало на четири шуменски читалища.

От 1970 г. читалището е основен организатор на Национален фестивал за любителски и исторически филми.

От 1986 г. читалището е съорганизатор на Международен конкурс за пианисти и цигулари "Панчо Владигеров", а от 1995 г. е съорганизатор и на Национален конкурс за цигулари "Панчо Владигеров".

Народно читалище “Добри Войников-1856”е партньор в Проект “Читалища”. Членува и активно участва във Фондация за развитие “Читалища”.

Читалището е един от главните фактори на културния живот в града. Развива многостранна дейност: библиотечно-информационна, лекционно-просветна, издателска, социална, културна и творческа:

- Смесен хор “Родни звуци” за школувано хорово пеене, създаден преди 110 г. през 1898 г.

- Киноклуб “Мадарски конник” за любителско киноизкуство, създаден преди 80 г.;

- Вокална формация “Малка серенада”за изпълнения на популярни песни;

В читалището работят 19,5 щатни служители, като дейностите си осъществяваме с помощта на 155 действителни и 146 спомагателни членове.

История на Старата сграда

През епохата на Възраждането читалище “Архангел Михаил” в Шумен, едно от трите читалища, основани през 1856 г., преименувано през 1946 г. на “Добри Войников”, е средище на богат културен живот. Първоначално то провежда дейността си в малки стари сгради. След Освобождението читалищното настоятелство обсъжда въпроса за построяване на нова читалищна сграда, но поради липса на средства изпълнението многократно се отлага. Осъществител на идеята за нова сграда става Христо Тодоров - млад, енергичен и високообразован адвокат, който през 1893 г. е избран за председател на читалищното настоятелство.

По това време председателят на читалището е избран за народен представител и кмет на града. Той предлага да се отчуждят имотите около реката, намиращи се от северната страна на площад “Араста” /сега “Възраждане”/, и там да бъде построена една “прилична” читалищна сграда, а пред нея да се издигне паметник на благодетеля Нанчо Попович. Тази идея е възприета с възторг и читалищното настоятелство се обръща към кметството с молба да му помогне, тъй като се предвижда читалищната библиотека да бъде градска. Мястото скоро е отчуждено и кметът Хр. Тодоров заминава в Париж, за да поръча на известния френски архитект J. M. Mercier плановете на читалищната сграда и паметника. Представеният от французина идеен проект е възприет и скоро след това работните проекти са готови, така че през септември 1895 г. вече са на разположение плановете на една чудесна читалищна сграда, на фона на която сред паркова обстановка трябва да бъде издигнат предвиденият паметник.

В началото на следващата 1896 г. е възприето възлагането да става на части – по видове работи. За контрол на строежа, докато се свършат основите,бил назначен арх. Кушич. За облицовка, корнизи и други архитектурни мотиви е използван местен камък, тухли от фабрика “Труд” – Русе, борови греди за биндери за покривната конструкция от Хераклия /М. Азия/, железни греди за подовите конструкции от Германия, а цветните глазирани тухли са от Виена. . Художествената изработка на кулисите и завесата е дело на виенските художници Макс Хагендорф и Водиянски, състуденти на учителя по рисуване Ив. Козаров, които прекарвали ваканцията си в Шумен.

В края на ноември 1898 г. отделните видове строителни работи са завършени. Сградата е приета от общоградска комисия с представители четирима от читалищното настоятелство, шестима изявени граждани и три технически лица – инж. Йероним Богутински, окр. инж. Марчев и арх. Е. Геслер. Тържественото откриване на сградата става на 28 декември 1898 г. с представянето на пиесата “Иванко” от Васил Друмев. Строежът на новата читалищна сграда – първа за страната, продължава 3 години и 4 месеца. На мястото на старата кланица изниква най-красивата сграда в града.

На 9 май 1899 г. е открит паметникът на Нанчо Попович, с което е завършен целият архитектурен ансамбъл, както бил замислен от арх. Мерсие.